За съвременното строителство са характерни сгради с много етажи и обширни помещения, в които пребивават или работят голям брой хора. Това е предпоставка за бързо разпространение на евнтуален пожар във вертикална и хоризонтална посока, което пък затруднява евакуацията, работата на противопожарните служби и може да доведе и до човешки жертви. Тези ситуации могат да се избегнат с използването на технически средства за автоматично откриване и сигнализиране началната фаза на пожар, а именно пожароизвестителни системи. Най-общо казано съществуват два вида ПИС:

  • конвенционални ПИС – поради финансови причини и капацитетни възможности се прибягва до необходимоста от монтиране на няколко детектора, охраняващи едно или няколко съседни помещения в една линия. Комбинираните по този начин пожароизвестители образуват група, наричана още зона или лъчев комплект. Така при преминаване на някой от детекторите в алармен режим, се променя режима на работа на цялата група, тъй като пожарната централа не е в състояние да разпознае кой от всички пожароизвестители монтирани на линията в сработил. Тези системи се наричат конвенционални и на този етап са най-масово използвани. Тук липсва индивидуално адресиране на монтираните в линията пожароизвестители. За да се уточни конкретния известител предизвикал аларма се монтират паралелни светлинни сигнализатори. Конвенционалните системи са едни разумни ниско бюджетни решения, макар и да имат своите недостатъци: всяка линия отговаря само за една зона, необходимо е разделяне на линиите на автоматичните известители от тези на ръчните и относително по-високите разходи за окабеляване. Освен това детекторите имат само две изходни състояния – нормално и алармено, което ограничава постигането на добро съотношение „откриваща способност/ниво на лъжливи сигнали“, а отнемането на един детектор, при много системи от този вид, води до повреда или неработоспособност на цялата линия;
  • адресируеми ПИС – при този вид система имаме изградена кръгова (контурна) структура. При тях съществува възможността да се постигне пълно или частично разпознаване на всеки един пожароизвестител или друго монтирано в линията устройство. В системите с кръгова структура движението на информацията е двупосочно, което гарантира работоспособноста на системата, дори и при повреда (прекъсване) на някой от свързващите кабели. По този начин е възможно в дадена точка от линията, да се изгради разклонение. Подобна възможност предоставя две основни преимущества: позволява, чрез използването на специализирани интерфейсни модули към адресируемата система да бъдат включени конвенционални пожароизвестители и допълнително намаляване на необходимите свързващи кабели; другото предимство е възможноста да се включват изолатори. Това са устройства, чрез които се изолират определени повредени участъци от контура и се повишава общата надеждност на системата. Преимуществата на този вид система пред конвенционалната са две: по-точно локализиране мястото на пожара или повреда и намаляване на дължината на необходимите за реализацията на системата кабели.